Поетична книга с кауза за повече желани бебета ще бъде представена в Търговище. Стихосбирката е озаглавена „Не може да е късно за любов“ и в нея авторът Атанаска Георгиева вплита подкрепата си за хората с репродуктивни проблеми. Домакин на представянето на 5 ноември ще бъде Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщи Невена Стоянова, регионален координатор на фондация „Искам бебе“ за област Търговище. 

Атанаска Георгиева е гимназиален учител по български език и литература в Добрич. Автор е на няколко книги - "Бабините приказки за Марти и Тони", сборникът с есета "Откъснати парченца живот" и "Учебно помагало за матура по български език и литература - 11 и 12 клас".

Последната поетична книга на Атанаска Георгиева "Не може да е късно за любов" е в подкрепа на над 145 000-те двойки с репродуктивни проблеми в Бълг

Франкфуртският панаир на книгата - най-голямата световна среща на издателската индустрия, приключи в неделя с ръстове във всички категории, предаде ДПА. 

По данни на организаторите до неделя най-големият панаир на книгата е бил посетен от 230 000 човека. През предходната година броят им е бил 215 000. 

От началото на събитието, 16 октомври, до петък, посетителите са били 115 000 души. През предходната година броят им е бил 105 000. Тази година те са дошли от 153 държави. „Международността е нашата отличителна черта“, каза директорът на панаира Юрген Боос.

Огнян Касабов, който представи сборника „Месец на кръв! На подем и погром!“.

Участие в събитието взеха Катя Зографова, Мая Горчева, Станимир Панайотов, Кристиан Стефанов и литературоведът Никита Нанков, който се включи в беседата онлайн. Нанков определи поемата „Септември“ като социално-политическа дистопия. По неговите думи дистопичната част на поемата обхваща първите 11 дяла на стихотворението.

В началото на дискусията политологът Кристиан Стефанов разказа за класното неравенство, подсилило социалния конфликт, като въведе присъстващите слушатели в политическата обстановка по време на живота и дейността на Гео Милев. Първата световна война създава тази тенденция към покачване на социалното напрежение и отключване на масова смърт, което е абсолютно без прецедент, каза още той.

„Гео Милев като издател обича да мисли в микроантологии“, каза Мая Горчева, литературен историк. По нейните думи Гео Милев се е превърнал в икона в нашето общество. Горчева обясни, че анализира живота и творчество на Гео Милев между политическите митове и книгите. „Дадох си сметка, че е невероятно полюсен, парадоксален образът на Гео Милев“, каза още тя. Мая Горчева каза още, че нейните виждания относно темата на дискусията са „освободени от политическия контекст“.

Писателката Катя Зографова насочи вниманието на публиката към шестия брой на списание „Пламък“ от 1924 година, където е публикувана поемата „Септември“. „За нас е важно обстоятелството, че именно след драстичния случай с брой шести, коментиран безпощадно като „полицейска критика“, вместо да се оттеглят предпазливо, сътрудниците и съмишленици стават още по-ударни и посвещават на септемврийските събития недвусмислени текстове за граждански и политически протест“, допълни Зографова.

Паралелно с дискусията върху творчеството на Гео Милев посетителите на къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София имаха възможността да разгледат изложба, подредена в чест на 110-годишнината от рождението на българския писател Павел Вежинов (1914-1983).

Георги Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 година в Раднево. В периода между 1911 и 1912 година следва романска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ), след което продължава образованието си в Лайпциг. Първите публикации на Гео Милев се появяват в списанието „Листопад“ през декември 1913 година. Заради стихотворението „Септември“ поетът е даден под съд. Бащата на детската писателка Леда Милева е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 година.